Асоциацията на българските Чийвнинг стипендианти реализира проект през 2007 г. за британците, които заменят GB с BG. Проектът беше реализиран от интердисциплинарен изследователски екип. Ръководител на екипа беше д-р Мартин Иванов – историк от Българската академия на науките. Екипът включваше още Светозара Петкова – адвокат – LLM от Софийския университет и университета Уорик, Кристина Георгиева – магистър. по биотехнологии от Софийския университет и магистър. по мениджмънт от Университета в Съсекс и д-р Венелин Стойчев – социолог от Софийския университет „Св. Климент Охридски “.
Според неофициални данни за 2007 г. между 50 и 250 хиляди британци са закупили имоти в България през последните няколко години. Много от тях живеят в страната постоянно. Някои гласуваха на последните избори за Европейски парламент, други дори се кандидатираха за съветници на местните избори през октомври 2007 г. Въпреки това все още няма официална информация за точния брой на тези хора, нито социологически проучвания, фокусирани върху причините за преместването им в България и техният начин на живот тук. Малкото публикации в пресата и в интернет и телевизионните репортажи представят британците най-вече като ексцентрици.
Въпреки че има изключения, по правило медиите възпроизвеждат мита за „бедните британски пенсионери, които са дошли тук, за да преживеят своите стари години в спокойствие“. По правило журналистите пренебрегват въпросите за културната среща между британците и местните хора, за мотивацията на британците да дойдат в България и за плановете на британците и българите за общо бъдеще.
Проектът е осъществен в периода юни-септември 2007 г. и обхваща следните региони: Габрово, Велико Търново, Ловеч, Русе, Разград, Търговище, Варна, Ямбол, Елхово, Балчик, Смолян. Това са регионите, където по неофициални данни британските граждани са придобили много имоти.
В хода на проекта екипът направи общо 62 интервюта. 51 от тях са били с британски граждани, а 11 контролни – с българи. Интервютата обхващат типологично значими групи сред британците и българите. Екипът на проекта интервюира хора от двата пола между 8 и 70 години от различни части на Великобритания, с различен професионален опит и гражданско състояние. Интервюираните включват хора, които са живели в България през последните 4-5 години (някои от тях говорят перфектен български), както и новопристигнали британци, които току-що разопаковат багажа си.
Четирите основни извода са:
- Първо, това проучване установи, че няма ксенофобско отношение или агресия към чужденците от страна на местното население. Първоначалните очаквания на екипа по проекта бяха, че някои българи ще се противопоставят на британците да дойдат в тяхната страна и да изкупят земята си. Освен това някои политически партии в страната (например Атака, но също така и ВМРО и ДПС допринасят за това) през последните години публично защитаваха позиции, легитимиращи ксенофобските нагласи.
- Въпреки че проучването регистрира мнения на българи, които не са доволни от поведението на отделни британци, отношението към новодошлите като цяло е по-скоро положително. Това отчасти се дължи на преобладаващата тенденция сред интервюираните британци да се опитват да разберат местната култура и да се интегрират в нея, да научат езика и обичаите на местните хора и да не действат колониално.
- Второ, проучването опроверга популярния мит, че в България идват само бедните британски пенсионери. Въпреки факта, че повечето британци, с които успяхме да се свържем, наистина са пенсионери, немалко хора в активна възраст също избраха да дойдат в България заедно с децата си, които посещават български училища и детски градини. Почти не срещнахме хора, които да се издържат само с пенсията си – повечето от анкетираните са имали някакъв бизнес – дори пенсионерите са били ангажирани с някаква работа – поне с поддръжката, разширяването и ремонта на къщите си.
- Трето, положението на британците, с които се свързахме, предполага, че те не са капсулирани в затворена общност (както изглежда в Испания и Франция например). Много от британските граждани, включени в проучването, демонстрират ярък интерес към местната култура. Някои от тях разбират български достатъчно добре, за да гледат българска телевизия и да четат вестници. Като правило те са приятели със своите съседи българи.
- Четвърто, съществуващите проблеми са свързани най-вече с ежедневието и са преодолими. Докладът обсъжда подробно съществуващите предизвикателства и причините, които респондентите виждат зад себе си. Можем обаче да кажем, че няма основания да очакваме нарастване на голямото културно напрежение между двете общности в близко бъдеще. Напротив, докато респондентите често посочват простотата на селския живот, топлите човешки отношения и девствеността на природата като водещи мотиви за замяна на Обединеното кралство с България, някои чисто административни или ежедневни разстройства се квалифицират като част от местната екзотика, не като възможна причина да се откажем от България. Разбира се, това не означава, че не трябва да се полагат усилия за преодоляване на тези дефицити.