Брекзит и последствията от него върху засегнатите страни

С напредване на процеса на излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз все по-голям интерес придобиват въпросите, свързани с различните сценарии, по които този процес би могъл да приключи, а така също какво би било отражението му върху основните засегнати страни – Великобритания, ЕС и отделните държави, в случая България.

Възможни сценарии за Брекзит

Има няколко възможни сценария, които се коментират в изследванията по въпроса, касаещи типа на отношенията, които биха се установили между Обединеното кралство и ЕС след Брекзит, като броят и обхватът на тези сценарии непрекъснато намалява и се ограничава и към настоящия момент общо взето се налага консенсус, че възможностите са три:

  1. Всеобхватно споразумение за свободна търговия (ВССТ) от рода на CETA, което ЕС подписа с Канада
  2. Задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия(ЗВССТ), което беше подписано с периферните на ЕС държави Украйна, Молдова и Грузия.
  3. Разбира се, винаги е налична възможността двете страни да не постигнат споразумение в определения срок, който изтича в края на 2020 г. и отношенията между тях да се базират единствено на разпоредбите на Световната търговска организация, което се счита за твърд Брекзит, с най-неприятни последици.

Следва да се отбележи, че има сериозни разлики между ВССТ и ЗВССТ. Първото стъпва изцяло на международно право и няма препратки към общностното право на ЕС (Acqui communautaire), докато второто има серизно позоване на общностното право във връзка с Единния пазар. Много е вероятно крайният вариант на споразумението с ОК да бъде симбиоза между двата вида споразумения, тъй като правителството на Великобритания вече взе решение в деня на напускането в сила да влезе тъй нар. Закон за пълна отмяна (Great Repeal Act), който да прехвърли всички релевантни закони на ЕС във вътрешното право.

По отношение на икономическите последствия от Брекзит, към настоящия момент са направени доста количествени оценки на базата на иконометрични анализи за последствията от Брекзит. Някои от тях са от официални правителствени източници и надправителствени организации, като докладите на ОИСР, Британското МФ и Холандското Бюро за Централно Планиране, докато други са извършени от независими академични институти и мозъчни тръстове като LSE, IFO – Мюнхен, Open Europe – Лондон.

Иконометрични модели използвани в прогнозите

В посочените изследвания са използвани различни иконометрични техники и модели от по-елементарните като CGE (Модел за изчисляване на общото равновесие– Open Europe, NCPB), Gravity models (Гравитационни модели), NQTM (Нов количествен търговски модел –  LSE, IFO), които обаче в своята същност са стационарни модели, които подценяват влиянието на FTA и се стигнедо по-сложните, наистина динамични модели като  NiGEM (Глобален иконометричен модел на Националния институт), изградени на базата на новата Кейнсианска теория, който допуска наличието на номинални ограничения в процеса на приспособяване, включително върху заетостта и доходите, както и отразяват влиянието на инвестициите върху икономиката. Последният модел и използван от ОИСР и от МФ на Великобритания и е интересно, че именно този модел дава най-голямо негативно влияние на Брекзит върху икономическото развитие на ОК.

Трябва да се има предвид, че нито един иконометричен модел не е съвършен в своите прогнози, още повече, че излизането на една толкова голяма икономика от ЕС е прецедент и последствията от това действие са напълно неизвестни и трудно прогнозируеми. От тази гледна точка е добре да се разгледат прогнозите на различните модели и да се направи някакво усредняване на получените резултати, отколкото да се залага само на един модел.

Икономическо влияние и търговска обвързаност между страните – обща картина

Преди обаче да се посочи количеството влияние от Брекзит върху засегнатите страни би следвало да се даде перспектива на този процес като се посочи икономическото състояние на отделните участници и тяхната взаимна икономическа и търговска обвързаност, за да се прецени потенциалното влияние и мащабът на този процес върху партньорите.

Икономиката на ОК представлява около 18% от икономиката на целия ЕС без ОК. Това означава, че икономиката на Великобритания е 5,5 пъти по-малка от тази на ЕС. Това, което е важно в изследване на въздействието е обвързаността на страните, което се измерва най-вече по отношение на техните търговски взаимоотношения. В тази връзка износът към ЕС27 представлява около 7% от БВП на ОК, докато износът на ЕС27 към ОК е само 2,5% от общия износ на общността. Диспропорцията при вноса е още по-голяма. Вносът на ОК от ЕС27 се равнява на 12% от БВП на страната, докато вносът на ЕС27 от Великобритания е само 1,5% от общия БВП. По отношение на общата търговия, за ОК тя представлява почти 20% от нейния БВП, докато за ЕС27 търговията с ОК е само 4% от общото БВП, т.е. разлика от почти 5 пъти в полза на ЕС27.

Таблица 1.Търговия на стоки между ОК и ЕС27, в % от БВП

Импорт Експорт Търговски оборот
ЕС 27 1,5% 2,5% 4%
ОК 11,9% 7,1% 19,1%

Източник:Евростат

Същевременно има сериозна диспропорция по отношение на вида на стоките и услугите, които ОК и ЕС27 си обменят. Великобритания има много сериозно отрицателно салдо по отношение на търгуваните стоки, като отношението между вноса и износа е 40:60 в полза на ЕС27. Основните стоки, които двете страни си разменят са машини и транспортни средства, химикали, хранителни продукти и минерални горива. Самият факт, че основните търговски потоци са в едни и същи сектори говори, че в случая става въпрос за вътрешно-секторна търговия, което е израз на голямата обвързаност на страните не само в търговските си отношения, но и в производствените си капацитети, което означава, че търговията на стоки е част от международната верига за добавена стойност и отрицателните последствия от Брекзит ще бъдат двустранни.

От друга страна ОК има положително салдо по отношение на услугите, като износът на ЕС27 към Великобритания е около 1% от общностния БВП, докато износът на Великобритания към ЕС27 представлява малко под 5% от БВП на страната.  Обединеното кралство има много сериозен излишък по отношение на износа на финансови услуги, на дефицит е относно туристическите услуги и има почти балансирани отношения в търговията с бизнес услуги.

Таблица 2.Търговия на услуги между ОК и ЕС27, в % от БВП

Импорт Експорт Търговски оборот
ЕС 27 1% 0,8% 1,8%
ОК 3,6% 4,7% 8,4%

Източник:Евростат

Друг важен параметър, който със сигурност ще бъде засегнат от Брекзит, това са Преките чуждестранни инвестиции. Обемът на направените от ЕС27 инвестиции в трети страни представлява около 60% от неговия общ БВП, докато получените инвестиции от останалия свят са малко по-малко от 50%. Дяловете на инвестициите, насочени към ОК или от ОК към трети страни е приблизително същия, малко над 50% за входящите ПЧИ и малко под 55% за изходящите. Когато се сравняват взаимните инвестициите между ЕС27 и ОК се получава обаче сериозна диспропорция. Инвестициите на ЕС27 във Великобритания представляват само 5,6% от БВП на общността, докато за ОК това са 38% от БВП на страната. От друга страна инвестициите на ОК в ЕС27 са с около една трета по-малки в номинално отношение, но представляват над 26,5% от БВП на страната, докато за ЕС27 те са само малко над 8% от общия БВП. Същевременно над 45% от тези инвестиции на ОК в ЕС27 са инвестиции във финансови услуги. Т.е. дори и в своята инвестиционна активност, бизнесът на Обединеното кралство инвестира най-вече във финансовия сектор, като секторът с най-голям следващ дял на инвестиции е минното производство с 9%.

Таблица 3.Двустранни ПЧИ между ОК и ЕС27, в % от БВП

Входящи Изходящи
ЕС 27 5,6% 8,1%
ОК 38,2% 26,5%

Източник:Евростат

Всичко това показва до каква степен услугите доминират в конкурентното представяне и преимущество на бизнеса на Великобритания, което трябва да бъде адекватно отчетено в използваните иконометрични модели за влиянието на Брекзит върху двете страни – ОК и ЕС27. Тази специфика на бизнеса във Великобритания и съществуващите търговски отношения ще даде отражение и на крайният вариант на споразумението, което ще бъде подписано между партньорите. Ясно е, че в случая не толкова нивото на митническите тарифи ще имат съществена роля при дезинтеграцията на двустранните отношения, въпреки че решаването на този въпрос безспорно е важен, а достъпът на британския бизнес до единния пазар и в частност този на услугите. Загубата на единния банков паспорт и необходимостта от преместване на централите на финансовите конгломерати от ОК в ЕС е съществена характеристика на последствията от Брекзит.

Икономически последствия от Брекзит – количествени оценки

  1. Последствията за Обединеното кралство и за ЕС 27

Според обобщените оценки на посочените в началото иконометрични модели, на първо място следа да бъде посочено, че само един от тях и то в своя оптимистичен сценарий прогнозира подобряване на икономическата ситуация на ОК след Брекзит. Това е изследването на Open Europe, който представлява мозъчен тръст, работещ по-скоро в подкрепа на Брекзит. Както вече беше посочено, моделът, който организацията използва в своите прогнози, а именно CGEстрада от сериозни недостатъци и в същността си е статичен модел, който не отчита динамичното влияние на продуктивността и икономическия растеж, както влиянието върху заетостта и инвестициите. Всички останали сценарии в всичките техни разновидности – песимистични, реалистични и оптимистични сочат, че основният губещ от Брекзит е Великобритания, като най-софистицираните модели, използвани от ОИРС и МФ на ОК де факто отчитат и най-голямо изоставане на БВП, т.е. по-ниско икономическо развитие в дългосрочен план, като съгласно модела на ОИСР в неговия оптимистичен вариант БВП на Великобритания до 2030 г. ще бъде по-нисък с 2,7%, а според песимистичният вариант, т.е. твърд Брекзит, изоставането ще бъде с 7,7% спрямо сценарият без Брекзит. Подобни са данните и на МФ на Великобритания, според чийто оптимистичен сценарий загубата на БВП ще възлезе на 3,8% до 2030 г., а според песимистичният вариант изоставането ще достигне 7.5%.

Обобщение на резултатите от всичките 6 иконометрични модела, посочени в началото се вижда в следващата таблица:

Таблица 4:Обобщени резултати от иконометрични модели за дългосрочното влияние на Брекзит върху БВП на ОК и ЕС 27 до 2030 г.

Осреднени стойности ЕС 27 ОК
Оптимистични варианти -0,11% -1,31%
Песимистични варианти -0,52% -4,21%

 

Трябва да се има предвид, че посочените отклонения на БВП от сценария, при който Великобритания остава в ЕС е за период от 10 години, до 2030 г. Това означава, че годишното влияние на Брекзит върху БВП на ЕС 27 е пренебрежимо малко, между 0,01% и 0,05%.

Влиянието върху БВП на ОК е драстично по-голямо и де факто е 10 пъти по-голямо, между 0,13% и 0,42% годишно. Основният въпрос, който възниква в случая е, при условия че икономиката на ОК е само около 5,5 пъти по-малка от тази на ЕС 27, защо влиянието на Брекзит върху двата партньора не е от същия магнитуд, а е почти два пъти по-голямо. На какво се дължи това асиметрично разпределение на загубите от напускането на ОК?

Отговорът е, че по-слабата страна почти изцяло поема загубите от наложените мита и нетарифни ограничения, тъй като, първо, тя не може да наложи своите интереси на по-силния партньор, т.е. ЕС и, второ, всички търговски споразумения остават без промяна за ЕС, докато ОК трябва тепърва да сключва нови търговски договори, от много по-слаба позиция. Де факто към момента Великобритания търгува с над 50 страни на базата на изключително благоприятни търговските споразумения, които те са сключили с ЕС. Тези търговски споразумения тепърва трябва да се предоговорят, като едва условията по тях биха били толкова благоприятни. Отделно ОК трябва да сключи споразумения с още 67 държави, за да води собствена търговска политика, според изследването на МФ на Великобритания, което може да се окаже изключително продължителен процес.

  1. Последствията за България и отделните държави от ЕС

Както се видя, влиянието на Брекзит върху ЕС 27 ще бъде драстично по-малко, отколкото върху самата Великобритания. Когато се анализира влиянието върху отделните държави от ЕС, ясно е, че то не е разпределено еднакво и симетрично между тях, а че ще има държави, които ще изпитат много по-осезаемо негативното влияние на Брекзит, докато други почти няма да усетят това. Най-сериозно влияние от напускането на ОК ще изпитът държавите, с които Великобритания поддържа исторически търговски взаимоотношения и с които има най-динамични търговски връзки. Това, което е важно в анализа е не големината на търговските партньори или обема на взаимната търговия, а размерът, която тази търговия има като дял от БВП на съответните партньори. Така например най-големите търговски партньори по отношение на стоките са Германия, Холандия, Франция, Белгия и Италия. Същевременно по-малки партньори, с голям дял на търговият си с ОК като дял от техния БВП са много по-уязвими. Така, въпреки че Германия е най-големия търговски партньор на ОК, делът на търговията като процент от БВП на Германия е 4,2%. Същевременно, въпреки че Ирландия отстъпва значително по обем на търговията си с ОК, делът на търговията с Великобритания представлява 15,7% от нейния БВП. Така, най-засегнатите държави от Брекзит биха били: спомената Ирландия, Малта, Кипър, Белгия, Люксембург и в по-малка степен Холандия.

Негативното влияние върху България би било изключително малко. Взаимната търговия на стоки с ОК е от порядъка на 2% от БВП на страната, поравно разпределен между износа и вноса. Търговският оборот по отношение на услугите е още по-малък, около 0,2% от БВП. ПЧИ от страна на Великобритания в България е от порядъка на 0,6% от БВП, отново пренебрежимо малко, имайки предвид, че общите ПЧИ в страната представляват около 84% от нейния БВП. Негативно влияние би могло да се усети косвено, чрез промяна на търговските отношения между останалите търговски партньори на България с ОК, с които страната има много по-сериозни търговски отношения, като Германия, Италия, Румъния и Франция, но както беше посочено, тези страни не са от сериозно потърпевшите от Брекзит. Нещо повече, има вероятност Брекзит дори да има положителен ефекeт върху България, имайки предвид конкурентното предимство на страната с ниските разходи, което може да изтегли дейности от основните партньори на ОК в България с цел компенсиране очакваните по-високи мита между ЕС и Великобритания.

Отвъд моделите и прогнозите

Брекзит е безпрецедентно събитие, на което е почти невъзможно  да бъде направена точна икономическа оценка. То представлява огромен политико-икономически шок за ЕС, което може да разлюлее неговите основи и да има непредвидими последици. Същевременно Брекзит увеличава несигурността не само на Великобритания, но и на ЕС като цяло, което може да намали инвестиционната привлекателност на Европа и да отблъсне потенциални инвеститори. Това може да се отрази негативно и на цялата финансова система на еврозоната.

От друга страна, понастоящем Великобритания привлича много инвеститори, които разглеждаха страната, със своя приятелски към бизнеса регулаторен режим и предвидима и позната културно-правна среда, като посредник и междинен хъб за своите инвестиции в ЕС. Това сега най-вероятна сериозно ще се промени.

Автор: Юлиан Войнов, Член на УС на БЧА

19 юни 2018 г: Дискусия за Брекзит: Въздействието на Брекзит върху ЕС и България

ПОКАНА

ДИСКУСИЯ ЗА БРЕКЗИТ: ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА БРЕКЗИТ ВЪРХУ EС И БЪЛГАРИЯ – КАКВО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ И КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ СЪЩОТО

19 юни 2018 г., регистрация: 9:00 ч.

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Ректорат

 

Уважаеми дами, господа и колеги,

Българската Чийвнинг асоциация в сътрудничество с Британското посолство в България, Британско-българска бизнес асоциация и СУ „Св. Климент Охридски“, Ви кани на дискусия на тема ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА БРЕКЗИТ ВЪРХУ БЪЛГАРИЯ – КАКВО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ И КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ СЪЩОТО, която ще се проведе на 19 юни 2018 г., откриване: 9:30 ч.,  в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Ректорат.

Целта на дискусията е да се освети процеса на напускане на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия на ЕС. Темата за Брекзит има първостепенно значение за ЕС. В следствие на референдум, министър-председателят на Великобритания г-жа Тереза Мей задейства член 50 от Договора за функциониране на ЕС, и Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия следва да напуснe ЕС на 29 март 2019 г.  Дискусията ще даде експертен поглед върху текущото състояние на преговорите по актуални теми като: какви ще бъдат предизвикателствата и възможностите за бъдещи икономически отношения на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия с ЕС и България, какъв ще бъде статута и с какви права ще се ползват българските граждани в Обединеното Кралство след излизането от ЕС, как ще бъдат засегнати други ключови сектори на икономиката и обществените отношения.

В дискусията ще участват г-жа Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на външните работи на Р. България,  Н.Пр. г-жа Ема Хопкинс, посланик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия в България, г-н Ивайло Калфин,  специален съветник на европейския комисар по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер, г-жа Маринела Петрова, заместник  министър на финансите на Р. България, г-н Калин Христов, подуправител на Българската народна банка, доц.д-р Диана Ковачева, заместник омбудман на Р.България, проф.  д-р Николай Натов,  катедра „Международно право и международни отношения“, Юридически факултет, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, представители на бизнеса и др.

Регистрацията е до запълване на местата или 17.06.2018г. За да резервирате място, кликнете  тук 

или изпратете имейл на chevening.bg.events@gmail.com . Събитието е безплатно.

Разходи по пребиваването (пътуване, настаняване): покриват се от участниците.

Българската Чийвнинг асоциация е сдружение на завършили образователна степен или специализация във водещи университети в Обединеното кралство по програмата „Чийвнинг“ (http://www.chevening.org/) на правителството на  Великобритания. Една от основните цели на сдружението е организирането на публични дебати, форуми и срещи по обществено значими теми.

За допълнителни въпроси относно дискусията можете да се свържете с г-н Ивайло Калфин и г-жа Румяна Атанасова на chevening.bg@gmail.com.

Ако искате да спонсорирате дискусията, моля свържете се с нас.

Повече информация на: http://cheveningbg.org/ https://www.linkedin.com/company/18418361/

https://www.facebook.com/pg/chevening.bg/posts/

 

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА

ДИСКУСИЯ ЗА БРЕКЗИТ: ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА БРЕКЗИТ ВЪРХУ БЪЛГАРИЯ –
 КАКВО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ И КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ СЪЩОТО

19 юни 2018г., гр. София, регистрация: 9:00 ч.

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Ректорат

Дискусията ще се проведе на български език. Осигурен е превод на английски език

 

9:00-9:30 – Регистрация

9:30-10:00 – Официално откриване:

Г-н Ивайло Калфин, Българска Чийвнинг асоциация (БЧА), специален съветник на  европейския комисар по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер. проф. д-р Сашо Пенов, декан на Юридическия факултет при Софийски университет „Св. Кл. Охридски“(ТВС).

 

10:00-12:15

Сесия 1: Обзор на преговорите досега – какво е решено и какво следва

Участници в дискусията: Н.Пр. г-жа Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на външните работи на Р България  и

Н.Пр. г-жа Ема Хопкинс, посланик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия в България.

Сесия 2: Ефекти за България от излизането на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС

  • Икономически съюз и финансови услуги

Участници в дискусията: г-жа Маринела Петрова, зам.- министър на финансите на Р България, г-н Калин Христов, подуправител на Българската народна банка, г-н Юлиaн Войнов, член на Управителния съвет на БЧА, г-жа София Касидова, бивш зам.- министър на икономиката, г-жа Румяна Атанасова, председател на БЧА,  г-н Юлиян Михов, Директор, „Прайсуотърхаус Купърс“.

  • Правни аспекти

Участници в дискусията: проф. д-р Николай Натов, д-р Дафина Сърбинова – Юридически факултет, Софийски университет “Св. Климент Охридски“ и доц. д-р Диана Ковачева, зам.-омбудсман на Р България.

  • Визи/работа /права на българските граждани и студентски въпроси

Участници в дискусията: г-жа Зорница Русинова, зам. министър на труда и социалната политика на Р България (видео материал), г-н Васил Асенов, втори секретар, социални и трудови въпроси към посолството на Р България в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, представител на Британското посолство в Р България и Любов Костова, директор на Британския съвет в България.

Въпроси и отговори

 

12:15-12:30 – Заключителни бележки – г-н Ивайло Калфин, БЧА, специален съветник на европейския комисар по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер.

 

Събитието е част от работната програма на Българската Чийвнинг асоциация и се осъществява с подкрепата на Посолството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия в Р България, Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Британско-българската бизнес асоциация.